Няма кой да го погледне,
няма пейка да се седне,
стои обрасъл, някак скрит,

Всеки път когато тръгвам
част от мен при теб остава.
А когато се завръщам,

Книжки много аз прочетох,
знания много овладях,
по родината се скитах,

За мен ти бе прекрасна бяла гълъбица,
от приказката снежната кралица,
слънцето за мен бе на земята,

Всички много ги обичам,
нощем често аз надничам
в техния незнаен свят

Стига вече съм чел наготово. Време е за първия ми пост. Смятам да публикувам поезия. Ще се радвам ако има кой от време на време да хвърля по едно око, а и да коментира съответно. За да си сверя часовника както се казва. Толкова засега ка...